Синдром на Ehlers-Danlos

Синдромът на Ehlers-Danlos (EDS) е набор от наследствени състояния, които могат да се проявят по редица различни начини и се оценява, че засягат повече от 1 на всеки 5000 души. Синдромът засяга колагеновите протеини, които са съществена част от здравата кожа, стави, съединителни тъкани и органи. Това означава, че много от засегнатите от синдрома изпитват „разхлабени“ стави, тъканни нарушения, кожни проблеми като разкъсване и белези и хронична болка. Друг често срещан проблем е умората и силната умора, които могат да накарат някои страдащи да се борят да пестят енергия и да поддържат активен начин на живот. Прогнозата за засегнатите от този синдром може да варира значително между страдащите и в зависимост от това кой „тип“ е диагностициран. Повечето типове EDS вече могат да бъдат точно определени чрез диагностични и генетични тестове, но няма наличен такъв тест за хипермобилен тип EDS.

Видове синдром на Ehlers-Danlos

Класически (известен преди като EDS тип I и II)

Класическият EDS често се характеризира със свръхразтегливост на кожата, хипермобилност на ставите, повърхностни синини и тъканни нарушения, които могат да доведат до проблемни белези.

Хипермобилност (известен преди като EDS тип III)

Синдромът на Ehlers-Danlos е единствената форма на този синдром, която няма окончателен диагностичен тест. Засегнатите често изпитват генерализирана хипермобилност на ставите, повтарящи се дислокации, хронична болка и свръхразтегливост на кожата. Страдащите често са високи и много споделят марфаноидната форма на тялото, която може да се види при други видове EDS. Хипермобилност тип EDS е най-често срещаната форма на синдрома и е свързана с известно забавяне на ходенето и двигателната функция при някои деца.

Съдов (преди известен като EDS тип IV)

Съдовият EDS често е по-сериозна диагноза, тъй като този тип е свързан с по-сериозни рискове от синдрома, като съдова дегенерация, проблеми със съединителната тъкан и руптура на матката или червата. Други симптоми могат да включват разширени вени, плоски крака, лесно натъртване и хипермобилност на някои стави. Някои професионалисти, които работят с хора, страдащи от синдром на Ehlers-Danlos, също говорят за характерен вид на лицето, което може да показва, че диагностичните тестове може да са подходящи.

За съжаление съдовият тип EDS се свързва с намалена продължителност на живота между 40 - 48 години и е свързан със значителна заболеваемост по време на бременност за бременни жени с това състояние. Това се дължи на факта, че руптура на артерия, матка или дебело черво може да възникне по всяко време при тези, засегнати от васкуларен тип EDS, а артериалните аневризми са допълнителен риск.

Кифосколиоза (преди известна като EDS тип VI)

Това често се диагностицира в ранна детска възраст, тъй като много от характерните черти стават очевидни скоро след раждането. Те включват тежка мускулна хипотония (слабост) и сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб), налични при раждането, тъканни нарушения, марфаноидна форма на тялото (високо и слабо с дълги крайници), двигателно забавяне и лесно образуване на синини.

Артрохалазия (преди известна като EDS тип VII)

Засегнатите от артрохалазия тип EDS често са с нисък ръст и може да нямат марфаноидна форма на тялото, която може да е типична за други видове EDS. Общите черти включват вродена двустранна луксация на тазобедрената става, тежка и генерализирана хипермобилност на ставите, свръхразтегливост на кожата, крехкост на кожата и повтарящи се луксации.

Дерматопраксис

По-рано разглеждани като вариация на EDS тип VII, засегнатите от дерматопраксис тип EDS често изпитват тъканни нарушения като тежка чупливост на кожата и увисване заедно с лесно натъртване.

Чести усложнения

За съжаление много хора, страдащи от EDS, независимо от вида, може да имат проблеми със заздравяването на кожата и прекомерно кървене. Това може да бъде особена причина за безпокойство, когато тези хора трябва да имат операция, тъй като възстановяването може да отнеме много повече време и белегът може да е болезнен, крехък или склонен към разрушаване. Ето защо е важно да информирате целия медицински и клиничен персонал за диагнозата EDS, за да им позволите да бъдат по-наблюдателни и да вземат разумни предпазни мерки.

Бременността също може да бъде труден период за бременни жени с EDS и може да бъде причина за влошаване на някои симптоми, особено хипермобилност на ставите и умора. Бременните жени със съдов EDS трябва да информират своя лекар възможно най-скоро, тъй като съществува по-висок риск от руптура на матката, изключително сериозно усложнение, което, ако не се лекува, може да доведе до смърт.

Лечение

За съжаление няма „лек“ за наследственото състояние на синдрома на Ehlers-Danlos и лечението е фокусирано върху управлението на болката, намаляване на симптомите, ограничаване на по-нататъшното увреждане на съединителната тъкан и подкрепа за независим живот, когато е възможно. Тъй като съединителната тъкан се засяга от синдрома, страдащите често очакват симптомите им да се влошат постепенно; въпреки това има някои медицински и социални интервенции, които са помогнали за намаляване на тези проблеми. Целта е да се даде възможност на хората да „живеят“ със състоянието, като се използват набор от интервенции, включително облекчаване на болката, енергоспестяващи техники, физиотерапия и трудова терапия, упражнения, адаптиране на дома и подобряване на достъпа до помощни средства за придвижване. Групите за поддръжка играят важна роля в предоставянето на поддръжка и информация след поставяне на диагнозата, както и като насочване към други служби, които може да са в състояние да предложат допълнителна помощ.

Управление на наследствено заболяване

Тъй като EDS е наследствено състояние, много засегнати хора се тревожат за семейството си и дали и те ще изпитат този синдром. Наскоро стана възможно да се предприеме генетичен скрининг за всички форми на EDS, с изключение на типа хипермобилност, и посещението при генетик или генетичен консултант може да помогне допълнително на семействата, които търсят повече информация. Тези посещения често включват предоставяне на медицинска история, както и история на етапи от детството, демонстриране на хипермобилни стави, изследване на всякакви белези, даване на кръвна проба и понякога малка кожна биопсия. Разговорът със специалист често позволява на семействата да получат по-ясна представа за потенциалните проблеми и рискове, както и им помага да планират по-ефективно вероятните събития.